Ангел Тодев¹,², Олиана Бойкинова ¹,² Maрияна Стойчева ¹
- Катедра по инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина, МФ, МУ
Пловдив. - Клиника по инфекциозни болести, паразитология, УМБАЛ “Св Георги“ Пловдив
Резюме
ВЪВЕДЕНИЕ: Инфекциозна мононуклеоза е широко разпространено заболяване и приблизително 95% от човешката популация е заразена в хода на жизнения си път. В развиващия се свят хората по-често се заразяват в най-ранна детска възраст, когато инфекцията е предимно асимптомна/олигосимптомна и коректната диагнозата лесно се пропуска. В икономически развитите страни Инфекциозната мононуклеоза е най-честа във възрастта 15 – 24 години. В САЩ 1 – 3% от всички деца от 15 до 21 години заболяват от инфекциозна мононуклеоза ежегодно. Честотата на заболяването е 500/100 000. Въпреки значимата честота, редица въпроси от лечението не са окончателно решени.
ЦЕЛ: Да се представят четири клинични случая на Инфекциозна мононуклеоза, при които в терапевтичния комплекс е включен Isoprinosine.
МАТЕРИАЛИ И МЕТОДИ: Клинико-епидемиологичен анализ, клинични, микробиологични, молекулярно-биологични, и образни изследвания..
РЕЗУЛТАТИ И ОБСЪЖДАНЕ: Представяме четири клинични случая на Инфекциозна мононуклеоза при които е използван медикамента Isoprinosine: (1) Жена на 22г. с Мононуклеоза, предизвикана от Epstein-Barr вирус, протичаща с иктерна форма на хепатит. (2). Момиче на 16г. с вероятна, но неустановена прибавена вторична бактериална инфекция в хода на Инфекциозна мононуклеоза предизвика от вируса на Ebstein- Barr. (3) Инфекциозна мононуклеоза с чернодробно засягане, безиктерна форма и обрив след прием на аугментин (4). Инфекциозна мононуклеоза с изява на обривен синдром в хода на заболяването
ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Isoprinosine е синтетичен лекарствен продукт с уникален двоен механизъм на действие. Той притежава противовирусни и имуномодулиращи свойства, като е наличен в повече от 70 страни в света. Isoprinosine индуцира лимфоцитния отговор срещу вируса на Epstein-Barr и потенцира цитотоксичен отговор, което говори за потенциалната му роля при инфекциозна мононуклеоза с или без чернодробно засягане. Показан е с добър ефект в острия и реконвалесцентия стадий и се използва при лечение на Мононуклеоза, предизвикана от вируса на Epstein-Barr..
КЛЮЧОВИ ДУМИ: Инфекциозна мононуклеоза, Isoprinosine
Статия
ВЪВЕДЕНИЕ: Инфекциозна мононулеоза е широко разпространена и приблизително 95% от човешката популация е заразена в хода на жизнения си път. В развиващия се свят хората по-често се заразяват в най-ранна детска възраст, когато инфекцията е предимно асимптомна/олигосимптомна и коректната диагнозата лесно се пропуска. В икономически развитите страни Инфекциозната мононуклеоза е най-честа във възрастта 15 – 24 години. В САЩ 1 – 3% от всички деца от 15 до 21 години заболяват от инфекциозна мононуклеоза ежегодно. Честотата на заболяването е 500/100 000. Въпреки значимата честота, редица въпроси от лечението не са окончателно решени.
В настоящата работа представяме 4 клинични случая на Инфекциозна мононуклеоза и споделяме своя опит от включване на Isoprinosin Isoprinosin Isoprinosin в терапевтичния комплекс.
ЦЕЛ: Да се представят клинични случая на Инфекциозна мононуклеоза, при които в терапевтичния комплекс е включен Isoprinosine.
МАТЕРИАЛИ И МЕТОДИ: Клинико-епидемиологичен анализ, клинични, микробиологични, молекулярно-биологични, и образни изследвания..
РЕЗУЛТАТИ И ОБСЪЖДАНЕ:
Клиничен случай 1.
Касае се за жена на 22 год. от Пловдив, заболяла 5 дни преди хоспитализацията с фебрилитет до 39.2 0 С., отпадналост, гадене, безапетитие, тежест в корема. В последствие се прибавят болки в гърлото, ангина, гъгнив говор, увеличени шийни лимфни възли. Не съобщава за контакт с инфекциозно болни. Пациентката е родилка на 3 месеца, чрез Цезарово сечение.
Физикален статус: Постъпва в увредено общо състояние, с умерено изразени интоксикация и дехидратация, катарален назофаринкс, хипертрофирали 3-та степен сочни тонзили, с двустранни, обширни бели налепи, сух, обложен език. Нос- полупроходим. Наличие на увеличени лимфни възли, основно в шийната област. Мек корем, хепатомегалия на 2см. под ребрена дъга, спленомегалия – на 1,5см.
Коремна ехография: хепатоспленомегалия.
Параклинични изследвания:
Проведена терапия:
Изход от заболяването: След проведена комплексна терапия пациентката е изписана клинично здрава и биохимично подобрена. Трайно афебрилна, ангина ихепатоспленомегалия в обратно развитие.
Клиничен случай №2
Момиче на 16г от Пловдив, заболяло 6 дни преди хоспитализирането с фебрилитет, болки в гърлото, ангина, увеличение на шийните лимфни възли. Направени серологични изследвания за инфекциозна мононуклеоза-положителен резултат.
Физикален статус: Постъпва в средно увредено общо състояние, фебрилна до 38 0 С., с умерено изразени интоксикация и дехидратация. Оточност на клепачите (s/m Bass) Катарален назофаринкс, хипертрофирали 2-ра степен сочни тонзили, с двустранни, налепи, сух, обложен език, гъгнив говор. Нос- полупроходим. Наличие на увеличени лимфни възли в шийната област. Кожа-без обривен синром. Бял дроб- везикуларно дишане, без хрипова находка и прояви на ДН. Ритмична сърдечна дейност, ясни тонове, пулс 76-80/мин. Мек корем, хепатомегалия на 2см. под ребрена дъга, спленомегалия – на 1см. Неврологичен статус- нормален.
Коремна ехография: умерена хепатоспленомегалия.
Параклинични изследвания:
Проведена терапия:
Изход от заболяването: След проведеното лечение състоянието на пацентката се подобри, ангината отзвуча, хепатоспленомегалията премина в обратно развитие. Предвид
типичните анамнезата и клиничната картина Мононуклеоза, предизвикана от Epstein-Barr вирус. Възможно, но неустановено микробиологично, поради започната АБ терапия, е прибавянето на вторична, вероятно стрепто-стафилококова инфекция, израз на което е началната, но после нормализирана левкоцитоза. Изписа се клинично здрава и биохимично подобрена.